Истина
ИСТИНА
Истинските погледи личат,
целувките истински парят,
а кои стихове се четат
само в мигове на изгаряне?
От кои спира дъхът
и се виждат проблемите,
а трансформиран, страхът
се явява
като смелост на сцената?
Истинските стихове,
за тях ми е думата,
искаме или не,
те са като куршумите.
Те минават внезапно през нас
Кога насън, кога наяве
и доживели звездния час,
своя следа във душата оставят.
Затова:
Погледите не винаги си личат,
а целувките не винаги парят.
Само стихове, които горчат,
са от мигове на изгаряне.
© Валентин Иванов All rights reserved.
