24.10.2010 г., 19:22

Истина

1.2K 0 3

ИСТИНА

 

 

Истинските погледи личат,

целувките истински парят,

а кои стихове се четат

само в мигове на изгаряне?

От кои спира дъхът

и се виждат проблемите,

а  трансформиран, страхът

се явява

      като смелост на сцената?

Истинските стихове,

за тях ми е думата,

искаме или не,

те са като куршумите.

Те минават внезапно през нас

Кога насън, кога наяве

и доживели звездния час,

своя следа във душата оставят.

Затова:

 Погледите не винаги си личат,

а целувките не винаги парят.

Само стихове, които горчат,

са от мигове на изгаряне.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...