24.10.2010 г., 19:22

Истина

1.2K 0 3

ИСТИНА

 

 

Истинските погледи личат,

целувките истински парят,

а кои стихове се четат

само в мигове на изгаряне?

От кои спира дъхът

и се виждат проблемите,

а  трансформиран, страхът

се явява

      като смелост на сцената?

Истинските стихове,

за тях ми е думата,

искаме или не,

те са като куршумите.

Те минават внезапно през нас

Кога насън, кога наяве

и доживели звездния час,

своя следа във душата оставят.

Затова:

 Погледите не винаги си личат,

а целувките не винаги парят.

Само стихове, които горчат,

са от мигове на изгаряне.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...