nidqlku (Недялко Благоев)
17 10
14 авг. 2008 г., 12:02

Истина 

  Поэзия » Другая
815 0 0

В твойта клетка искаш да ме вкараш,

да изсипеш твойте грехове над мен ,

вечно се усмихваш като страдаш,

но погледът ти е тъй студен.

Завличаш ме в дълбините на страха, 

пиейки от моята свещена енергия,

проклинай тъгата на свойта самота,

няма да се отдам на смъртната тъмнина.

 

© Недялко Благоев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??