Истина
1K
0
0
В твойта клетка искаш да ме вкараш,
да изсипеш твойте грехове над мен ,
вечно се усмихваш като страдаш,
но погледът ти е тъй студен.
Завличаш ме в дълбините на страха,
пиейки от моята свещена енергия,
проклинай тъгата на свойта самота,
няма да се отдам на смъртната тъмнина.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Недялко Благоев Все права защищены
