Истина
1K
0
0
В твойта клетка искаш да ме вкараш,
да изсипеш твойте грехове над мен ,
вечно се усмихваш като страдаш,
но погледът ти е тъй студен.
Завличаш ме в дълбините на страха,
пиейки от моята свещена енергия,
проклинай тъгата на свойта самота,
няма да се отдам на смъртната тъмнина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Недялко Благоев Всички права запазени
