nidqlku (Недялко Благоев)
17 10
14.08.2008 г., 12:02 ч.

Истина 

  Поезия » Друга
816 0 0

В твойта клетка искаш да ме вкараш,

да изсипеш твойте грехове над мен ,

вечно се усмихваш като страдаш,

но погледът ти е тъй студен.

Завличаш ме в дълбините на страха, 

пиейки от моята свещена енергия,

проклинай тъгата на свойта самота,

няма да се отдам на смъртната тъмнина.

 

© Недялко Благоев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??