nidqlku (Недялко Благоев)
17 10
Aug 14, 2008, 12:02 PM

Истина 

  Poetry » Other
840 0 0

В твойта клетка искаш да ме вкараш,

да изсипеш твойте грехове над мен ,

вечно се усмихваш като страдаш,

но погледът ти е тъй студен.

Завличаш ме в дълбините на страха, 

пиейки от моята свещена енергия,

проклинай тъгата на свойта самота,

няма да се отдам на смъртната тъмнина.

 

© Недялко Благоев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??