Истина

Aug 14, 2008, 12:02 PM

Poetry » Other

900 0 0

В твойта клетка искаш да ме вкараш,
да изсипеш твойте грехове над мен ,
вечно се усмихваш като страдаш,
но погледът ти е тъй студен.
Завличаш ме в дълбините на страха,
пиейки от моята свещена енергия,
проклинай тъгата на свойта самота,
няма да се отдам на смъртната тъмнина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Истина

Want to read more?

Random works