6 дек. 2017 г., 15:49

Истина 

  Поэзия » Философская
971 0 4
На чужди думи да робувам,
фалшиви маски ли да нося?
И неволно ли да се сбогувам
със честта си, дето нося?
За слава ли да бъда мила,
добра, когато ми изнася?
Да вдигам поглед преоткрила
човешкото и после да го сгазя?
Не питам и това не са въпроси.
Отдавна истината зная –
Човекът свойта гордост носи,
от раждането чак до края. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаела Тодорова Все права защищены

:)

Предложения
: ??:??