Истина и вино

Поэзия » Любовная

1K 0 13

Истина и вино

В чашата очи съм вперил,

игриво виното шуми.

Вече час откакто съм се дзверил

-брей,….че ми липсваш ти!

Сам бутилката изпивам

в задимения бърдак.

В окото сълза изтривам

и се чудя,как стигнахме до тука,…как?

Като стрела езикът ти прониза

мозъкът ми мързелив.

Тъжна фраза се изниза

и вече, не бях щастлив!

Искам очите ти да видя,

затуй взирам се сега.

Кръчмаря пак налива,

последна чаша вдигам…

Ще ПРОСТЯ!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

gmateva (Галина Матева)

Хареса ми много, макар и тъжо. Хубаво е, че си се научил да прощаваш.

2009-09-25T23:52:22+03:00
враната (Маргарита Василева)

Ох Пещерски,знаеш ли колко тъжно ми беше.Не мога да спра да се смея...
Незнайно защо,но ми идва на ум "Жени и вино,вино и жени" на Кирил Христов(проси ми поете)
Понякога разликите са по-големи от небето до земята(прости ми Пещерски)

2009-09-23T16:02:24+03:00
eva_32 (Ева Корназова)

Разбира се, че ще простиш!
Поздрави!

2009-09-22T13:10:36+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Уточни - кои точно "очи" искаш пак да видиш?!
Че знаем си го: "Ин вино веритас"!
Наздраве, Пещерски!

2009-09-22T10:38:46+03:00
aborigen (Борко Бърборко)

Стига си се пропивал! Не си струва!

2009-09-22T08:53:38+03:00