Истина и вино
В чашата очи съм вперил,
игриво виното шуми.
Вече час откакто съм се дзверил
-брей,….че ми липсваш ти!
Сам бутилката изпивам
в задимения бърдак.
В окото сълза изтривам
и се чудя,как стигнахме до тука,…как?
Като стрела езикът ти прониза
мозъкът ми мързелив.
Тъжна фраза се изниза
и вече, не бях щастлив!
Искам очите ти да видя,
затуй взирам се сега.
Кръчмаря пак налива,
последна чаша вдигам…
Ще ПРОСТЯ!
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Всички права запазени