Истина и вино
Истина и вино
В чашата очи съм вперил,
игриво виното шуми.
Вече час откакто съм се дзверил
-брей,….че ми липсваш ти!
Сам бутилката изпивам
в задимения бърдак.
В окото сълза изтривам
и се чудя,как стигнахме до тука,…как?
Като стрела езикът ти прониза
мозъкът ми мързелив.
Тъжна фраза се изниза
и вече, не бях щастлив!
Искам очите ти да видя,
затуй взирам се сега.
Кръчмаря пак налива,
последна чаша вдигам…
Ще ПРОСТЯ!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Всички права запазени
