Истина и вино

Poetry » Love

1K 0 13

Истина и вино

В чашата очи съм вперил,

игриво виното шуми.

Вече час откакто съм се дзверил

-брей,….че ми липсваш ти!

Сам бутилката изпивам

в задимения бърдак.

В окото сълза изтривам

и се чудя,как стигнахме до тука,…как?

Като стрела езикът ти прониза

мозъкът ми мързелив.

Тъжна фраза се изниза

и вече, не бях щастлив!

Искам очите ти да видя,

затуй взирам се сега.

Кръчмаря пак налива,

последна чаша вдигам…

Ще ПРОСТЯ!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

gmateva (Галина Матева)

Хареса ми много, макар и тъжо. Хубаво е, че си се научил да прощаваш.

2009-09-25T23:52:22+03:00
враната (Маргарита Василева)

Ох Пещерски,знаеш ли колко тъжно ми беше.Не мога да спра да се смея...
Незнайно защо,но ми идва на ум "Жени и вино,вино и жени" на Кирил Христов(проси ми поете)
Понякога разликите са по-големи от небето до земята(прости ми Пещерски)

2009-09-23T16:02:24+03:00
eva_32 (Ева Корназова)

Разбира се, че ще простиш!
Поздрави!

2009-09-22T13:10:36+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Уточни - кои точно "очи" искаш пак да видиш?!
Че знаем си го: "Ин вино веритас"!
Наздраве, Пещерски!

2009-09-22T10:38:46+03:00
aborigen (Борко Бърборко)

Стига си се пропивал! Не си струва!

2009-09-22T08:53:38+03:00