‘Каква е истината?‘ – питах аз водата.

‘Ами каква е. Течна, бистра и сребриста.‘

Попитах после светлината: ‘Kаква е истината?‘

‘Ами блестяща, светла и лъчиста.‘

‘Каква е истината?‘ – питах мрака.

‘Тъжна, тайнствена и мрачна‘.

Питах и въздуха: ‘Каква е?‘

‘Ами каква. Ефирна и прозрачна‘

Тогава казах: ‘Истината ще създам.

Така, със свои сили, сам‘.

Така започнах отначало. И взех:

На изгрева от светлината,

на въздуха – от ведрината,

и на нощта от тъмнината.

Добавих едри водни капки,

от божието слово - три цитата,

от мойте сетива съставки.

И на Лукавия – смеха ехиден.

( така де, да не го обидя...)

Да, получи се красиво.

Докрай да бъда обективен,

сложих и 50 нюанса сиво.

И от брега на океана,

с лице нагоре към небето,

извиках:‘Вижте истината! Ето!‘

И тогава

дочух вълните на прибоя

Да шепнат: ‘Безполезно.Тя е само твоя.‘