Истината
‘Каква е истината?‘ – питах аз водата.
‘Ами каква е. Течна, бистра и сребриста.‘
Попитах после светлината: ‘Kаква е истината?‘
‘Ами блестяща, светла и лъчиста.‘
‘Каква е истината?‘ – питах мрака.
‘Тъжна, тайнствена и мрачна‘.
Питах и въздуха: ‘Каква е?‘
‘Ами каква. Ефирна и прозрачна‘
Тогава казах: ‘Истината ще създам.
Така, със свои сили, сам‘.
Така започнах отначало. И взех:
На изгрева от светлината,
на въздуха – от ведрината,
и на нощта от тъмнината.
Добавих едри водни капки,
от божието слово - три цитата,
от мойте сетива съставки.
И на Лукавия – смеха ехиден.
( така де, да не го обидя...)
Да, получи се красиво.
Докрай да бъда обективен,
сложих и 50 нюанса сиво.
И от брега на океана,
с лице нагоре към небето,
извиках:‘Вижте истината! Ето!‘
И тогава
дочух вълните на прибоя
Да шепнат: ‘Безполезно.Тя е само твоя.‘
© Веселин Данчев All rights reserved.
