26 окт. 2009 г., 02:47

Истината за нея

745 0 1

Често пъти, когато съм сама,
замислям се - какво е любовта?
Нещото, без което не можем,
или чувство, което трябва да отложим?

Болка и страдание, 
или сладко изпитание?
Грешно и пошло,
или чисто и непорочно?

И все не зная, де
ще му се види края.
Ще ме боли ли още, или
ще се смея нощем?

Потънала в греха непорочен,
се чудя ангел или демон е тя.
Какво изпитах аз?
Какво в приказния ù свят открих?

 
Но колкото и да се питам,
тази загадка така и не разплитам.
Защото знайте, че любовта и греха,
те вървят ръка за ръка.

И даже болката
струва ми се вече сладка,
защото обичаш ли, ставаш човек
и спираш да бъдеш просто човече!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ралица Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....