Oct 26, 2009, 2:47 AM

Истината за нея

  Poetry » Love
740 0 1

Често пъти, когато съм сама,
замислям се - какво е любовта?
Нещото, без което не можем,
или чувство, което трябва да отложим?

Болка и страдание, 
или сладко изпитание?
Грешно и пошло,
или чисто и непорочно?

И все не зная, де
ще му се види края.
Ще ме боли ли още, или
ще се смея нощем?

Потънала в греха непорочен,
се чудя ангел или демон е тя.
Какво изпитах аз?
Какво в приказния ù свят открих?

 
Но колкото и да се питам,
тази загадка така и не разплитам.
Защото знайте, че любовта и греха,
те вървят ръка за ръка.

И даже болката
струва ми се вече сладка,
защото обичаш ли, ставаш човек
и спираш да бъдеш просто човече!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ралица All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...