Често пъти, когато съм сама,
замислям се - какво е любовта?
Нещото, без което не можем,
или чувство, което трябва да отложим?

Болка и страдание, 
или сладко изпитание?
Грешно и пошло,
или чисто и непорочно?

И все не зная, де
ще му се види края.
Ще ме боли ли още, или
ще се смея нощем?

Потънала в греха непорочен,
се чудя ангел или демон е тя.
Какво изпитах аз?
Какво в приказния ù свят открих?

 
Но колкото и да се питам,
тази загадка така и не разплитам.
Защото знайте, че любовта и греха,
те вървят ръка за ръка.

И даже болката
струва ми се вече сладка,
защото обичаш ли, ставаш човек
и спираш да бъдеш просто човече!