4 янв. 2024 г., 08:20
Истини
Ъгълчета на усмивките ми падат
от съвкупление на истини без цвят
и хапят ме
като безсрочни дългове понякога,
истините с дрезгав глас.
Догонват ме навреме,
безмилно костите трошат.
Дошло е сякаш време
истините да ме изцелят...
И преди да ме линчуват ден, година...
Безброй светулки ще ме обкръжат! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация