4.01.2024 г., 8:20

Истини

409 0 0

Истини

 

Ъгълчета на усмивките ми падат
от съвкупление на истини без цвят
и хапят ме
като безсрочни дългове понякога,
истините с дрезгав глас.

Догонват ме навреме,
безмилно костите трошат.
Дошло е сякаш време
истините да ме изцелят...

И преди да ме линчуват ден, година...
Безброй светулки ще ме обкръжат!
Че те обичам,
за последно ще излъжа!
Истините ще простят...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© El Sense Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...