Истини
Ъгълчета на усмивките ми падат
от съвкупление на истини без цвят
и хапят ме
като безсрочни дългове понякога,
истините с дрезгав глас.
Догонват ме навреме,
безмилно костите трошат.
Дошло е сякаш време
истините да ме изцелят...
И преди да ме линчуват ден, година...
Безброй светулки ще ме обкръжат!
Че те обичам,
за последно ще излъжа!
Истините ще простят...
© El Sense Всички права запазени