Истини по Томина неделя
А може би не е било отдавна -
баща ми с устни изгрева надува
като балон. Денят със стъпки равни
подскоците на детството жадува.
Търкулвам по поляната дъха си
и като питка житена го гоня.
Свой отговор на всичките въпроси
си имам. И криле, вместо пагони.
А късно вечер, скрита под юргана,
чета с фенерче. И е романтично!
Нали и татко казва, че голяма
със знания се става. И с критичност!
Надежди бели мама пак повива
в изпраните си блеснали чаршафи.
Ръцете - уморени, но щастливи -
ме гушват и отвеждат в тайно царство.
Там приказно е! Мамините думи
с вълшебство ме превръщат във принцеса.
Очите ми искрят и с бузки румени
я питам аз придворните къде са.
А после по чина си пиша стихове,
да не изпусна тяхното хвърчило...
Не знаех още, че животът сприхав е,
а ябълката вътре е изгнила.
Разбрах, но с болка, че да си голяма
е тежко, сякаш носиш ти земята.
Красиво беше в приказките, мамо,
но там юнак надвиваше ламята.
... И, може би, защото е неделя,
а спомените парят като гилзи,
тъгата си с едно мишле споделям,
решило от сърцето ми да гризне.
26.04.2009
© Мария Панайотова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Мари❤️ Уникално, вълшебно, толкова реално, много ми хареса❤️, фенерчето, романтиката, хвърчилото, житената питка, белите надежди, мишлето🐹❤️, всичко!
-
Като топла река са думите ти, Галена - прегръщат и носят щастие!Благодаря ти!
-
Красиви стихове - красотата им влиза в сърцето с кротката си романтичност, с осмислените истини, с укротените емоции и с дълбоко проникновеното вглеждане в живота. Едно духовно пътуване, което отвежда при вечните ценности, с които чевек се съхранява добър, хармоничен и благороден. Благодаря ти, Мария!
-
Само да не изяде цялото ми сърце, Борко Бърборко!
-
Е, и за мишлето трябва да има нещо за гризане.
-
Мога да приема удивителните като аплодисменти, нали, Боженски?Отговарям ти с усмивка!
Чудесно е, че моето стихотворение те е върнало към уюта в детството ти,Яна!Поздрав!
Ами такова си е мишлето, Антоан, все ще гледа някаква беля да направи!Ще го смъмря!
Ваня, пак си ме оценила с много силни думи, но няма да скрия, че ме радват! -
Поздрав,Мария! Мъдра и талантлива, както винаги!
-
Беше ми уютно както в детството,благодаря за този миг,Мария!!!
-
И аз това си мисля, Аличка! Набирам сили и ще я извикам аз тази ламя, да си примерим силите! Ще види тя!!!
-
Топъл и тъжен стих!
Но не само в приказките се надвива ламята... и не само от принцове...
Поздрави, Мария! -
Сродни души сме, затова си се припознала в стихотворението ми, Руми!
Прегръщам те! -
Когато откриваме това, което ни липсва, а така ни е нужно, не можем да не го харесаме. Радвам се, че си тук,Наде!
-
Чудесно е!!! Много ми хареса!
...топлина, уют, носталгия... -
Селвер, в университета на живота се научих, че стойностната поезия, освен красива, трябва да е и истинна.
Светла неделна прегръдка за теб, мила! -
И ти ли се разпозна тук? Такива сме си ние! Или по-точно - бяхме...
Радвам се да те видя, Дарина - дар небесен! -
Благодаря, че спираш под небето на моята поезия, Ивайло!
Щом Ти, големия си тук, е заслужавало да бъде написано! -
Твоята поезия иззижда небетата в нас, криле ни дава, за да полетим. Връща ни в отминали идилични времена, където сме получили много обич и нежност - в детството. Благодаря ти, че чрез този великолепен стих, като че с машина на времето, ни подари късчета от онзи звезден свят, Мария. Поздравления за чудесата. Ив
-
Хубаво е да се връщаме при спомените, от които пием светлина, момичета.
Нека е уютно на душата ви в този есенен ден Ели и Неделина! -
Томина неделя - празна неделя, светла неделя !Или "Великден на умрелите "...Твоите спомени те връщат при тях, не си сама...поне този ден!
А иначе, разказваш на мишлето,а аз чета и се пълнят очите ми !!! -
Едно връщане към детството - чрез свежи метафорични образи.
Познат ми е този стих, но пак го прочетох с интерес и наслада.
Поздравления, Мария! -
Радвам се, че стихотворението ти е харесало!Нощен поздрав,Пепър!
-
Чудесен стих, много ми хареса.
-
Благодаря за аплодисментите, Мариела! Много си мила!
-
Аплодисменти!!!
-
Уютно е в прегръдката на думите ви, момичета!Много ви благодаря за приятелското отношение към мен и поезията ми, Ивон и Роси!
А твоето -"върховно", Валя, ме изстрелва чак до звездите! -
ВЪР-ХОВ-НО!!!
А после по чина си пиша стихове,
да не изпусна тяхното хвърчило... -
Истинска духовна наслада ми достави това стихотворение!
Поздрав, Мария! -
Ще му кажа да не прави така повече с моите гости! Ама че е невъзпитано, мишлето му с мишле!Нали не те е страх от него и пак ще идваш, Пламъче?
-
Напомни ми детството, Пастирке! И мен ме гризна мишлето! Поздрав сърдечен!
-
Такъв е и моят поздрав към теб, Доре!Благодаря ти!
А на теб, Соня, изпращам усмивка! -
-
топъл и красив.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Благодаря ти, Цветенце! ❤️🌹