А може би не е било отдавна -
баща ми с устни изгрева надува
като балон. Денят със стъпки равни
подскоците на детството жадува.
Търкулвам по поляната дъха си
и като питка житена го гоня.
Свой отговор на всичките въпроси
си имам. И криле, вместо пагони.
А късно вечер, скрита под юргана,
чета с фенерче. И е романтично!
Нали и татко казва, че голяма
със знания се става. И с критичност! ...