Истино моя
Истино моя!
И нежна, и мила,
преглъщах те,
дълго мълчах,
сълзите изплаках,
душата ранявах,
в безпаметност
дълго живях...
Илюзии бисерни
за теб си създавах,
очи ослепих, онемях...
На думи зловонни
не се поддадох!...
За себе си пазих те -
не успях!!!
Била си при други,
била си различна,
но винаги си една,
горчива и сладка,
дори идилична,
но Истина, само една!...
Какво ми остави?!
Мечта? Надежда?
Само болка в нощта!
И огнена жажда,
за твоята сила!...
И в твойта
непреходност,
вяра една!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дениз Все права защищены
