Зная, странно е - тук, тази тишина...
За първи път се случва да е тихо.
И студено е. Не греят сто слънца.
Друг няма. Ти ще си единствен зрител.
Пред тебе колко сцени изигра
ей тази същата измислена актриса...
Лъжи безкрайни, празна суета,
а колко те боли не те попита.
Сценарий няма. Трудно е така,
когато думите излизат от сърцето...
"Прости..." едва прошепва тя,
"... Прости му на това сърце проклето!" ...