Зная, странно е - тук, тази тишина...
За първи път се случва да е тихо.
И студено е. Не греят сто слънца.
Друг няма. Ти ще си единствен зрител.

Пред тебе колко сцени изигра 
ей тази същата измислена актриса...
Лъжи безкрайни, празна суета,
а колко те боли не те попита.

Сценарий няма. Трудно е така,
когато думите излизат от сърцето...
"Прости..." едва прошепва тя,
"... Прости му на това сърце проклето!"

А ти презирай я! Проклинай я! Крещи!
И мрази я... ала после я обичай...
Само с тебе тя не влиза в нечий филм...
С теб е истинска, на себе си прилича...

Виж, красива е! А беше все сама
сред фалшивите измислени актьори.
И дори без грим блести като звезда,
без да влиза пак в измислените роли.

Спри! Почакай! Още малко остани!
Тя на тебе посветила е финала...
Аплодирай я ( Заслужено!) и погледни:
обич истинска в очите е изгряла!

       .........................

Една актриса днес слиза от сцената,
изигра си последната роля,
каза "Сбогом" на всяка измислица...
И вече е истинска... Вече е твоя...