Истинска бях

31 авг. 2008 г., 00:35

Поэзия

828 0 3

Колко е тихо, страшно и черно,

как страхувам се да пристъпя напред...

има в мрака нещо нередно,

нещо, превръщащо слънцето в лед.

И ето една смела постъпка,

пристъпих тихо и плахо в нощта,

прободе ме една болезнена тръпка

и бавно угасна свещта.

Мрак! Пропадам отново,

пак паднах аз в този капан,

сърцето не беше готово!

А пак залято бе от катран...

И ето, мракът са хората,

онези, на които безброй пъти сърцето си дадох.

Появява се вече умората,

сърцето отново предадох!

Колко пъти казвах си в мрака,

аз няма да влизам и не ще се дам,

едно сърце тъй колебливо чака,

но няма как да излезем от там!

Какво тъмна и страшна бездна!

Страхът изчезна, покри се...

Небето тук е беззвездно,

луната също избяга - скри се.

Тази бездна са хората,

сърцето и душата ми на тях се дадоха,

те бяха ми опората!

А ме предадоха...

Пристъпвам крачка напред,

някой и сърцето ми стъпка на прах,

някой превърна душата ми в лед...

А толкова истинска бях!

kremy811 (Кремена Маринова)

2008-08-31T07:44:56+03:00

много хубаво!браво!поздравления
mirqnka (Миряна Венелинова)

2008-08-31T03:51:47+03:00

благодаря
idi (Ин Вел)

2008-08-31T01:29:27+03:00

Много тъжно!Но силно и истинско като теб!!!Не губи надежда!Гледай напред и ще срещнеш и други истински хора!Стихът ти е прекрасен!Поздравления и добре дошла при нас в сайта!