mirqnka (Миряна Венелинова)
24 10
31.08.2008 г., 0:35 ч.

Истинска бях 

  Поезия
705 0 3

Колко е тихо, страшно и черно,

как страхувам се да пристъпя напред...

има в мрака нещо нередно,

нещо, превръщащо слънцето в лед.

 

И ето една смела постъпка,

пристъпих тихо и плахо в нощта,

прободе ме една болезнена тръпка

и бавно угасна свещта.

 

Мрак! Пропадам отново,

пак паднах аз в този капан,

сърцето не беше готово!

А пак залято бе от катран...

 

И ето, мракът са хората,

онези, на които безброй пъти сърцето си дадох.

Появява се вече умората,

сърцето отново предадох!

 

Колко пъти казвах си в мрака,

аз няма да влизам и не ще се дам,

едно сърце тъй колебливо чака,

но няма как да излезем от там!

 

Какво тъмна и страшна бездна!

Страхът изчезна, покри се...

Небето тук е беззвездно,

луната също избяга - скри се.

 

Тази бездна са хората,

сърцето и душата ми на тях се дадоха,

те бяха ми опората!

А ме предадоха...

 

Пристъпвам крачка напред,

някой и сърцето ми стъпка на прах,

някой превърна душата ми в лед...

А толкова истинска бях!

© Миряна Венелинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • много хубаво!браво!поздравления
  • благодаря
  • Много тъжно!Но силно и истинско като теб!!!Не губи надежда!Гледай напред и ще срещнеш и други истински хора!Стихът ти е прекрасен!Поздравления и добре дошла при нас в сайта!
Предложения
: ??:??