Истинска роза

Аз няма да тръгна да търся изкуствени рози,
ще чакам на края на пътя трънлив, да се роди истински цвят.
Да може да имаш до себе си не друг, а същият този,
в когото откри преди време, своя красив с любовта си свят.

Само тук ще видиш как капка роса,
към бодлите бавно и нежно се стича.
И ще чуеш шепот от свежи листа,
че си в сърцето на някого, и те обича.

А навсякъде има рози изкуствени,
те не увяхват, но и не дишат.
Само в бодлите ги има думите чувствени,
но така е, щом се двама обичат.

Явор Перфанов
13.04.2020 г.
Г. Оряховица