Аз няма да тръгна да търся изкуствени рози,
ще чакам на края на пътя трънлив, да се роди истински цвят.
Да може да имаш до себе си не друг, а същият този,
в когото откри преди време, своя красив с любовта си свят.

Само тук ще видиш как капка роса,
към бодлите бавно и нежно се стича.
И ще чуеш шепот от свежи листа,
че си в сърцето на някого, и те обича.

А навсякъде има рози изкуствени,
те не увяхват, но и не дишат.
Само в бодлите ги има думите чувствени,
но така е, щом се двама обичат.

Явор Перфанов
13.04.2020 г.
Г. Оряховица