Истински човек

melian4eto (Деси)
77 16

29 июл. 2014 г., 20:39

Поэзия » Философская

502 0 1

Да вярваш в топлината на нощта,

дори когато бурята вилнее.

Да чуваш тишината на деня

в тълпите от забързани идеи.

Да търсиш красотата всеки миг,

залостена зад сивите прегради.

Човеци сме с препълнени души –

пилеем ги по пълните площади.

Да следваш неотменно своя път

дори през пущинаците трънливи –

не сме току-така на този свят

и щастието не е за колебливи.

Да лягаш всяка вечер в тишина,

прегърнал непокорните си мисли.

И тихичко с едно “Благодаря”

от целия товар да се очистиш.

Да знаеш, че животът ще боли,

но болката е пътят на сърцето,

със много смях и мъничко сълзи

да будиш във душата си твореца.

Да искаш, да живееш, да пламтиш,

да даваш, да обичаш, да рискуваш

и паднал духом, пак да възкресиш

надеждата във по-доброто утре.

Да вярваш в светлината на свещта,

сред грубото душата да е мека,

с любов да извоюваш свобода -

Това е да си истински човек.