23 апр. 2023 г., 13:14

Истински размисли (за лъжата)

616 0 0

ИСТИНСКИ РАЗМИСЛИ

(за лъжата)

 

Човекът все за истината претендира

и сам за себе си във всичко я намира.

Щом истината друг му нарисува

"Лъжа е ...- казва - Само ви се струва!".

 

Защо с лъжата Истината все воюва,

та за победа честичко дори хитрува ?

Нима не трябва да е тя добрата,

защо държи се за ръка с лъжата ?

 

И как не може само Истина да има,

докато гледат се очи в очи двамина.

Започваме да търсим я, когато

лъжата е спечелила войната.

 

А ако някой каже ти, че истински си струва 

с лъжата до смъртта си да добруваш, 

защото Истината може да убие, 

най-искрените чувства да изтрие... 

 

Какво избираш ти тогава - 

истинска лъжа или лъжлива правда ?

Щом истината е причина за лъжата,

с кое ще си лекуваш ти душата ?

 

Лъжата неведнъж наричат истинска,

а Истината всеки я бленува...

Да мисля ли сега, че лъжа се,

че Истина изобщо съществува?

 

Какво е Истината, аз не зная!

За мен ако е лоша, за тебе ще е рая.

Къде е Истината, как да я намеря?

Уж търся я, а плаша се от нея...

 

Е.Статева

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Статева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...