Тъй чисти са днес облаците ми
както никога не са били
неполивали с толкова грижа
никоя друга скала със
Надежда да поникне фиданка
в твърдия камък и да разлисти
Целият свят ако може
Без да се сърди дъждът
И Без да изпада в истерия
лекичко, колкото само
да се напоят птиците
за да искат да останат и повторят
Тъй са кротки днес и ветровете
само повей останал от тях
онези урагани, които без милост
помитаха чуждите вселени
Сега само нежно нашепват „любов”
и се молят да открият в тебе
покълнало семе