13 дек. 2013 г., 22:27

Истинско

1.1K 1 8

Слънчев лъч се промъкна игриво

и се втурна да гали лицето ти,

погледнах сърдито и малко ревниво,

такава съм - ревнивка в сърцето си.

 

Затворих прозореца и лъчът си отиде,

приседнах до теб да те гледам,

запомнях чертите любими, извивките,

усмивката, профилът бледен.

 

И мислех си - колко е хубаво, приказно,

до теб всеки ден да се будя,

да знам, че това е реално и истинско

и никога не ще го загубя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Адриана Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...