13 дек. 2013 г., 22:27

Истинско

1.1K 1 8

Слънчев лъч се промъкна игриво

и се втурна да гали лицето ти,

погледнах сърдито и малко ревниво,

такава съм - ревнивка в сърцето си.

 

Затворих прозореца и лъчът си отиде,

приседнах до теб да те гледам,

запомнях чертите любими, извивките,

усмивката, профилът бледен.

 

И мислех си - колко е хубаво, приказно,

до теб всеки ден да се будя,

да знам, че това е реално и истинско

и никога не ще го загубя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Адриана Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...