13.12.2013 г., 22:27

Истинско

1.1K 1 8

Слънчев лъч се промъкна игриво

и се втурна да гали лицето ти,

погледнах сърдито и малко ревниво,

такава съм - ревнивка в сърцето си.

 

Затворих прозореца и лъчът си отиде,

приседнах до теб да те гледам,

запомнях чертите любими, извивките,

усмивката, профилът бледен.

 

И мислех си - колко е хубаво, приказно,

до теб всеки ден да се будя,

да знам, че това е реално и истинско

и никога не ще го загубя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Адриана Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...