Слънчев лъч се промъкна игриво
и се втурна да гали лицето ти,
погледнах сърдито и малко ревниво,
такава съм - ревнивка в сърцето си.
Затворих прозореца и лъчът си отиде,
приседнах до теб да те гледам,
запомнях чертите любими, извивките,
усмивката, профилът бледен.
И мислех си - колко е хубаво, приказно,
до теб всеки ден да се будя,
да знам, че това е реално и истинско
и никога не ще го загубя.
© Адриана Борисова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
