Истинско
Слънчев лъч се промъкна игриво
и се втурна да гали лицето ти,
погледнах сърдито и малко ревниво,
такава съм - ревнивка в сърцето си.
Затворих прозореца и лъчът си отиде,
приседнах до теб да те гледам,
запомнях чертите любими, извивките,
усмивката, профилът бледен.
И мислех си - колко е хубаво, приказно,
до теб всеки ден да се будя,
да знам, че това е реално и истинско
и никога не ще го загубя.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Адриана Борисова Todos los derechos reservados
