Истинско...
| Ръцете ти, с печат на | ||
| тежък труд белязани, | ||
| аз искам да целувам. | ||
| И с уморени от безсъние очи | ||
| да казваш: "Не тръгвай!Остани! | ||
| Умората тъй бързо отминава, | ||
| когато ме докоснеш, разбери. | ||
| И силата, която ти ми даваш, | ||
| не може с нищо да се замени." | ||
| Ще чувам ли аз тези думи, | ||
| когато на гърдите ти заспивам? | ||
| Ще се преструвам, че сънувам... | ||
| магията да продължи. | ||
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариана Вълкова Все права защищены
