| Ръцете ти, с печат на | ||
| тежък труд белязани, | ||
| аз искам да целувам. | ||
| И с уморени от безсъние очи | ||
| да казваш: "Не тръгвай!Остани! | ||
| Умората тъй бързо отминава, | ||
| когато ме докоснеш, разбери. | ||
| И силата, която ти ми даваш, | ||
| не може с нищо да се замени." | ||
| Ще чувам ли аз тези думи, | ||
| когато на гърдите ти заспивам? | ||
| Ще се преструвам, че сънувам... | ||
| магията да продължи. | ||
© Мариана Вълкова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
