| Ръцете ти, с печат на | ||
| тежък труд белязани, | ||
| аз искам да целувам. | ||
| И с уморени от безсъние очи | ||
| да казваш: "Не тръгвай!Остани! | ||
| Умората тъй бързо отминава, | ||
| когато ме докоснеш, разбери. | ||
| И силата, която ти ми даваш, | ||
| не може с нищо да се замени." | ||
| Ще чувам ли аз тези думи, | ||
| когато на гърдите ти заспивам? | ||
| Ще се преструвам, че сънувам... | ||
| магията да продължи. | ||
© Мариана Вълкова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
