Истории. За идване и заминаване, с Iren5
Истории за идване, заминаване и оставане. И всяка една си струва да се преживее...
Ирен:
Небето залезно, любовно се разпали.
Там, в края на алеята. Седя.
Вратата гледам и очаквам
да влезеш пак през нея.
В прегръдката ти да потъна като в бездна.
Душата искам да погаля,
сякаш днес е за последно.
Обещавам, няма да избягам,
дори прегръдката ти да изстине.
Да плача няма. Ще съзнавам,
че всяка среща във живота е значима.
Раздялата е предвидима често...И изчистваща.
В очите ще те гледам и ще лъжа,
че никак, ама никак не ми липсваш.
Ирина:
Преброй до сто и ако не вляза,
навярно няма да се видим повече.
Тогава можеш да поплачеш, малко.
А аз ще се смаля до шепа спомени.
И няма да те лъжа-ще ми липсваш.
Във всяка следваща любов ще те откривам.
И ще прегръщам силно, много силно,
съзнавайки, че може да е за последно...
Ирен:
Броих до десет, после до хиляда.
Опитах още толкова по сто.
А всъщност никого не изненадах.
В оцет превърна се и чашата с мерло...
Ирина:
Недей до толкова. Не е необходимо.
Не си превърнала мерлото във оцет.
Представа нямах, че ме чакаш с чаша вино.
Бих стигнала тук на мига. При теб...
Ирен:
Розе в хладилника се изстудява.
Обличам се в любимата ти рокля.
Горещо е. Във банята ще я намокря.
И почвам да броя. До пет едва...
Омръзнаха ми твойте номера!
Ирина:
Ела насам, не правя номера.
Ела, защото капеш върху пода.
Отива ти да си сърдита, но сега
си прелестна във мократа си рокля!...
Ирен:
Във изражението ти копнежа виждам.
Не крия-действа като наркотик.
Като вълшебна, приказна магия.
С очи обхождаш цялото ми тяло.
И с поглед любиш ме, а аз наум крещя
"Не с поглед, не по този начин!"
И сигурна съм, че разбираш как...
Ирина:
Поглеждам те лениво как настръхваш.
Как капките се губят в деколтето ти.
Как босите ти стъпала помръдват
за крачка, но остават там, където
със поглед съм те приковала и несигурност
обхванала е цялото ти тяло.
Поглеждам те и се пресягам колебливо
към чашата с розе..."О, Боже! Сладка си!"
Ирен:
Недей да спираш да ме гледаш, направи го!
Повикай ме при тебе, на мига.
Мълчанието ти отрова е, от силните.
Поискай ме, разпалвай ми страстта!
Води ме, утешавай ме, разлиствай ме.
Убий във мене демоните зли!
А после забрави, че си ме имала.
Че си била при мен изобщо забрави...
Ирина:
Трогателна си в мократа си рокля...
Въздъхвам и те хващам за ръката.
Студено ли ти е? Ела, ще те затопля.
Ела, ще те приспя за малко.
Ще те помилвам, докато заспиш
и в демоните ти беса ще уталожа.
Когато се събудиш ще решиш
дали все още искаш да си моя...
Ирен:
Сънувам най-нормален сън...
Самата аз "нормална" бях.
Дори дочувах сватбен звън.
И мъж, дете...живеех с тях.
Ти не присъстваше в съня.
И знаеш ли? Не липсваше изобщо!
Аз в кухнята приготвях мусака.
Не, не! Не ми се смей!
Не казвай, че е невъзможно!
Със чаша вино във ръка
по темето целувах си съпруга,
а той, изпаднал в задоволство
обърна се и каза "Превъзходно!"
Дали мечтая за такъв живот?!
Не питай, отговора знаеш...
А ти мечтаеш ли, кажи?
Кажи ми просто за какво мечтаеш?!...
© Ирина Колева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Бе, не се надявай. Завиждам им, но е късно.
-
Знам, че ти не си нито Джоуи, нито Рос, Генек, затова вярвам на безпристрасната ти оценка 😊
-
Че дует се получава...
Джоуи би казал: "Да ги замеряме с желе!". А Рос ми се обърнал - напатил се е от подобни двойки.
Хареса ми - сериозно! Продължете опитите. Макар вече да не са опити. -
Дейка! 😍
-
Браво и на двете!😘
-
Смееш се, отмятайки глава.
Вече е далеко този кадър...
Аз по памет кичур от косата ти
дръпвам закачливо
и по памет, го навивам на пръста си. Париш ми....
Писах ти от хиляди места.
Писах ти след хиляди любови.
Не, не чакай, няма ги писмата.
Просто ме обичай! Пак по памет...💞
Хора усмивки и наздраве да е 🥂🍸🍾💋 -
Ирен, Ирина! 😊😊
Прекъснаха ми музата за кратко,
и май ще ви оставя вечерта!
Но виното... дано да не е сладко!
Сладка да е само Любовта! -
Казах мнение. Имам право на такова, конституционно.
И държа на казаното!
Но такива са моите убеждения и приемам, както казах и различните такива.
От уважение към авторките, а и за да не се каля допълнително коментарното поле под този Уникален за мен дует, това ще е последното ми включване по тази тема тук.
Усмивки от мен и за пореден път, аплодисменти 😊🌹💖🌹😊 -
Ирина...💋🌸
Налях отлежала сира,
в чаша,
която спомена пази ревниво.
Отдавна не чакам от тебе писма…
Отпивам –
прекрасно е виното,
леко тръпчиво.
Не кръв на Исус,
а моята кръв съм сипала днеска във нея
Недей отговаря, недей…
Погледай ме само –
Пия вино сама и се смея. 💋🌸
Извинявайте, ама не се сдържах отново. Ир, благодаря, че даваш живот на нашите писанки.
Юри, много ваши купони съм пропуснала, но сякаш е време да се включа. Вино или крем да нося?
Георги, това което четеш отгоре, в "произведения", е нещо родено точно на примависта в коментарното поле. Аз приветствам всяко едно творчество под произведенията. Дали е на място или ще намери/или пък няма своето място, по-важното е да отприщим творческия си порив.
Целувки за всички! -
Ох, хора, нееее!
Аз не го приемам така. Ирен сигурна съм също.
От такива коментарни композиции всъщност се появяват подобни хубави истории (на мен поне ми харесва)
И майтапчийски, и сериозни, и секси, и разплакващи....
Намирам го за нормално, а и недобронамерените всеки ги усеща. Тук няма такива.
А и толкова си свикнахме...
Не се карайте, нека просто да се забавляваме. Юри, Георги, гуш от мен и мир 💞 -
С риск да обидя някого, ща кажа, че не приемам скромни мнения в очите, от гръбчета!
Съжалявам, Ирина! 😊 -
С риск да обидя някого, ще си кажа скромното мнение, че не под всяка творба е място за, с извинение, лигавене.
Надявам се да няма обидени, но и да има, просто съм такъв човек, които обича да си казва мнението в очите.
Естествено, то си е лично мое, и не задължавам никого с него, но пък имам право да го изкажа.
Още веднъж Поздравявам от 💖 двете авторки! -
Красив залез, но аз съм реалист:
Ще пиша сред прибоя
на някое море! 😊😀
Ще мисля, че си моя
до някое момче! 😘 -
Хаааах, Дени, не съм мислила!
Истории има много. Във всяко вдишване са 💋🌸
Юри!
Когато бършеш сълза срещу залеза
и твоята ладия плавно те носи,
спомни си телата ни смугли и пожелавай,
да видиш отново краката ни боси 😘😁
(в пясъка имам предвид) ☺️ -
Ирина! 😊😀😘
Жалко! Ще ви пиша куп писма!
Чакайте бутилките на плажа!
Дълго ще ви пращам по сълза!
С нея, отдалече ще ви мажа! -
Ехааа..кой мъж би ви казал "не" 😊😊❤️🌹
-
Брагодаря ти, Пепи! В поетичния свят се случват какви ли не неща 💗
Юри!
Искаш да останеш с нас ли?
Заповядай, няма да те спираме!
Неуморно ще ни учиш шах,
ний по залез пък ще те приспиваме😘
И така, докато кремът свърши
(извинявай, отпуска визирах)
Ще ти махнем от брега със бели кърпи
и след тебе дълго ще се взираме 🛳👭 -
Ирен, Ирина... да ме извинявате! Няма как да не се включа с малко хумор! 😊
Искам с вас да пия днес кафе -
черно, не дотам меланхолично!
Без да правя скучен мурафет,
аз ще ви предложа неприлично:
Трима да играем морски шах.
Двете да сте мацките на плажа!
Аз да съм пред отпуска моряк.
С кремче денонощно да ви мажа! -
Поздравления!
-
Чисти спонтанности, но все пак ти отвръщам с лек реверанс. И свенлива усмивка 😌
Благодаря, Георги 🌸 -
Охо, в любими!
Смело и яко! Ето, това обичам да откривам!
Ирен, Ирина, моите почитания!
Повече думи са излишни!
Аплодисменти и за двете 🌹🌹❤️🌹🌹
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
