Истории. За идване и заминаване, с Iren5
Истории за идване, заминаване и оставане. И всяка една си струва да се преживее...
Ирен:
Небето залезно, любовно се разпали.
Там, в края на алеята. Седя.
Вратата гледам и очаквам
да влезеш пак през нея.
В прегръдката ти да потъна като в бездна.
Душата искам да погаля,
сякаш днес е за последно.
Обещавам, няма да избягам,
дори прегръдката ти да изстине.
Да плача няма. Ще съзнавам,
че всяка среща във живота е значима.
Раздялата е предвидима често...И изчистваща.
В очите ще те гледам и ще лъжа,
че никак, ама никак не ми липсваш.
Ирина:
Преброй до сто и ако не вляза,
навярно няма да се видим повече.
Тогава можеш да поплачеш, малко.
А аз ще се смаля до шепа спомени.
И няма да те лъжа-ще ми липсваш.
Във всяка следваща любов ще те откривам.
И ще прегръщам силно, много силно,
съзнавайки, че може да е за последно...
Ирен:
Броих до десет, после до хиляда.
Опитах още толкова по сто.
А всъщност никого не изненадах.
В оцет превърна се и чашата с мерло...
Ирина:
Недей до толкова. Не е необходимо.
Не си превърнала мерлото във оцет.
Представа нямах, че ме чакаш с чаша вино.
Бих стигнала тук на мига. При теб...
Ирен:
Розе в хладилника се изстудява.
Обличам се в любимата ти рокля.
Горещо е. Във банята ще я намокря.
И почвам да броя. До пет едва...
Омръзнаха ми твойте номера!
Ирина:
Ела насам, не правя номера.
Ела, защото капеш върху пода.
Отива ти да си сърдита, но сега
си прелестна във мократа си рокля!...
Ирен:
Във изражението ти копнежа виждам.
Не крия-действа като наркотик.
Като вълшебна, приказна магия.
С очи обхождаш цялото ми тяло.
И с поглед любиш ме, а аз наум крещя
"Не с поглед, не по този начин!"
И сигурна съм, че разбираш как...
Ирина:
Поглеждам те лениво как настръхваш.
Как капките се губят в деколтето ти.
Как босите ти стъпала помръдват
за крачка, но остават там, където
със поглед съм те приковала и несигурност
обхванала е цялото ти тяло.
Поглеждам те и се пресягам колебливо
към чашата с розе..."О, Боже! Сладка си!"
Ирен:
Недей да спираш да ме гледаш, направи го!
Повикай ме при тебе, на мига.
Мълчанието ти отрова е, от силните.
Поискай ме, разпалвай ми страстта!
Води ме, утешавай ме, разлиствай ме.
Убий във мене демоните зли!
А после забрави, че си ме имала.
Че си била при мен изобщо забрави...
Ирина:
Трогателна си в мократа си рокля...
Въздъхвам и те хващам за ръката.
Студено ли ти е? Ела, ще те затопля.
Ела, ще те приспя за малко.
Ще те помилвам, докато заспиш
и в демоните ти беса ще уталожа.
Когато се събудиш ще решиш
дали все още искаш да си моя...
Ирен:
Сънувам най-нормален сън...
Самата аз "нормална" бях.
Дори дочувах сватбен звън.
И мъж, дете...живеех с тях.
Ти не присъстваше в съня.
И знаеш ли? Не липсваше изобщо!
Аз в кухнята приготвях мусака.
Не, не! Не ми се смей!
Не казвай, че е невъзможно!
Със чаша вино във ръка
по темето целувах си съпруга,
а той, изпаднал в задоволство
обърна се и каза "Превъзходно!"
Дали мечтая за такъв живот?!
Не питай, отговора знаеш...
А ти мечтаеш ли, кажи?
Кажи ми просто за какво мечтаеш?!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирина Колева Всички права запазени
