ИСТОРИЯ
Зад нас си отиват години.
Всеки пита – кой, кога ще умре.
А вечер заспиваме с вините,
че неродено щастие някой ще спре.
По дирите ни още вият чакали.
Грешни сме - отритнати от богове.
Пак заварва ни късмета - заспали.
Отново някой свободата зове.
Историята ни е измислена.
Танцуваме с минало танго или блус.
Къде ли е святата истина?
© Мимо Николов Все права защищены