ИСТОРИЯ
Зад нас си отиват години.
Всеки пита – кой, кога ще умре.
А вечер заспиваме с вините,
че неродено щастие някой ще спре.
По дирите ни още вият чакали.
Грешни сме - отритнати от богове.
Пак заварва ни късмета - заспали.
Отново някой свободата зове.
Историята ни е измислена.
Танцуваме с минало танго или блус.
Къде ли е святата истина?
© Мимо Николов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
