ИСТОРИЯ
Зад нас си отиват години.
Всеки пита – кой, кога ще умре.
А вечер заспиваме с вините,
че неродено щастие някой ще спре.
По дирите ни още вият чакали.
Грешни сме - отритнати от богове.
Пак заварва ни късмета - заспали.
Отново някой свободата зове.
Историята ни е измислена.
Танцуваме с минало танго или блус.
Къде ли е святата истина?
© Мимо Николов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
