История
Дните се вливат в годините -
неспирна река,
отнася ги вечното време.
Вятърът, сменящ
лицата на истини,
бавно издухва илюзии
и трупа наследеното бреме.
Урокът ти, Господи, за
малцина стана начало и край,
други, зад изкусните маски
криейки дяволски лик,
безпощадно, с огън и меч
градяха греховния рай,
те са известни сега,
за жертвите няма отклик.
Гледам света -
алчност и гняв
владеят плътта...
Колко ли дълго
духът ни сломен
ще чака на
кръстопът мъдростта?
© Запрян Колев Все права защищены