15 мар. 2011 г., 23:08

История 

  Поэзия » Философская
549 0 8

            История

 

 

 

Дните   се вливат   в  годините -

неспирна река,

отнася  ги  вечното  време.

Вятърът,   сменящ

лицата  на  истини,

бавно издухва  илюзии

и трупа  наследеното бреме.

Урокът  ти,  Господи,  за

малцина  стана   начало и  край,

други,  зад  изкусните  маски   

криейки    дяволски   лик,

безпощадно,  с огън и   меч

градяха   греховния   рай,

те  са    известни сега,

за  жертвите   няма   отклик.

Гледам  света -

алчност  и  гняв

владеят   плътта...

Колко  ли  дълго

духът ни сломен

ще  чака  на

кръстопът  мъдростта?   

© Запрян Колев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??