15.03.2011 г., 23:08

История

703 0 8

            История

 

 

 

Дните   се вливат   в  годините -

неспирна река,

отнася  ги  вечното  време.

Вятърът,   сменящ

лицата  на  истини,

бавно издухва  илюзии

и трупа  наследеното бреме.

Урокът  ти,  Господи,  за

малцина  стана   начало и  край,

други,  зад  изкусните  маски   

криейки    дяволски   лик,

безпощадно,  с огън и   меч

градяха   греховния   рай,

те  са    известни сега,

за  жертвите   няма   отклик.

Гледам  света -

алчност  и  гняв

владеят   плътта...

Колко  ли  дълго

духът ни сломен

ще  чака  на

кръстопът  мъдростта?   

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Запрян Колев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...