15.03.2011 г., 23:08

История

713 0 8

            История

 

 

 

Дните   се вливат   в  годините -

неспирна река,

отнася  ги  вечното  време.

Вятърът,   сменящ

лицата  на  истини,

бавно издухва  илюзии

и трупа  наследеното бреме.

Урокът  ти,  Господи,  за

малцина  стана   начало и  край,

други,  зад  изкусните  маски   

криейки    дяволски   лик,

безпощадно,  с огън и   меч

градяха   греховния   рай,

те  са    известни сега,

за  жертвите   няма   отклик.

Гледам  света -

алчност  и  гняв

владеят   плътта...

Колко  ли  дълго

духът ни сломен

ще  чака  на

кръстопът  мъдростта?   

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Запрян Колев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...