15.03.2011 г., 23:08

История

702 0 8

            История

 

 

 

Дните   се вливат   в  годините -

неспирна река,

отнася  ги  вечното  време.

Вятърът,   сменящ

лицата  на  истини,

бавно издухва  илюзии

и трупа  наследеното бреме.

Урокът  ти,  Господи,  за

малцина  стана   начало и  край,

други,  зад  изкусните  маски   

криейки    дяволски   лик,

безпощадно,  с огън и   меч

градяха   греховния   рай,

те  са    известни сега,

за  жертвите   няма   отклик.

Гледам  света -

алчност  и  гняв

владеят   плътта...

Колко  ли  дълго

духът ни сломен

ще  чака  на

кръстопът  мъдростта?   

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Запрян Колев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...