30 нояб. 2008 г., 09:32

История без край 

  Поэзия » Другая
875 0 0
Няма нищо по-безкрайно от морето синьо,
няма нищо по-невинно от детската мечта.
Има на света истина една вековна -
сам градиш своята съдба.

Не виждах, но ще те видя,
не чувах, но ще те чуя,
не усещах, но ще те почувствам,
не съм живял, но ще се родя.

Ще преоткрия себе си -
там, във твоето сърце.
Ще почувствам трепета
от думата, от жеста
ще се преродя.

Не ме е имало, за да ме забравиш,
нямаше ме, за да ме помниш.
Не съществувам заради спомена,
загубих се, за да ме намериш.

© Христо Петров Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??