30 нояб. 2008 г., 09:32

История без край

1.2K 0 0
Няма нищо по-безкрайно от морето синьо,
няма нищо по-невинно от детската мечта.
Има на света истина една вековна -
сам градиш своята съдба.

Не виждах, но ще те видя,
не чувах, но ще те чуя,
не усещах, но ще те почувствам,
не съм живял, но ще се родя.

Ще преоткрия себе си -
там, във твоето сърце.
Ще почувствам трепета
от думата, от жеста
ще се преродя.

Не ме е имало, за да ме забравиш,
нямаше ме, за да ме помниш.
Не съществувам заради спомена,
загубих се, за да ме намериш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Петров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...