30.11.2008 г., 9:32

История без край

1.2K 0 0
Няма нищо по-безкрайно от морето синьо,
няма нищо по-невинно от детската мечта.
Има на света истина една вековна -
сам градиш своята съдба.

Не виждах, но ще те видя,
не чувах, но ще те чуя,
не усещах, но ще те почувствам,
не съм живял, но ще се родя.

Ще преоткрия себе си -
там, във твоето сърце.
Ще почувствам трепета
от думата, от жеста
ще се преродя.

Не ме е имало, за да ме забравиш,
нямаше ме, за да ме помниш.
Не съществувам заради спомена,
загубих се, за да ме намериш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...