Желание така поглъщащо и силно,
ела и разлюлей ме - истински, но непосилно.
Болка моя, с вкус солен от миг единствен преживян,
нежност моя, истинска и скрита,
във сърцето дъх осиротял!
Бездна, тъй величествено сита -
от вкуса на щастие пропита,
крясък, вик и стон -
безмълвно силни и жестоки,
разкъсващи, но без посоки.
Изгарящ пламък, гаснещ дим
от спомена тъй мил, неутолим. ...