7 апр. 2009 г., 20:58

История, потънала в забрава

1.3K 1 0

История, потънала в забрава




Времето минава, а споменът за теб остава.
Една история, потънала в забрава.
Спомените наши изнизват се тъй бавно,
душата ми изпепеляват, а сърцето нараняват.

"Времето лекува" - поговорката позната,
дали е истина или залъгва ни душата ?
Загуба ли е било времето със теб или
недовършена пиеса на нечий човек.

Мъча се да продължа напред със мисълта,
че съм била поредната жена, но
тайно се надявам това да не е така, защото
при появата на твоите очи, умът ми полудява,
а сърцето ми крещи:  ОЩЕ ТЕ ОБИЧАМ, РАЗБЕРИ.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иванина Янакиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...