Apr 7, 2009, 8:58 PM

История, потънала в забрава

  Poetry » Love
1.3K 1 0

История, потънала в забрава




Времето минава, а споменът за теб остава.
Една история, потънала в забрава.
Спомените наши изнизват се тъй бавно,
душата ми изпепеляват, а сърцето нараняват.

"Времето лекува" - поговорката позната,
дали е истина или залъгва ни душата ?
Загуба ли е било времето със теб или
недовършена пиеса на нечий човек.

Мъча се да продължа напред със мисълта,
че съм била поредната жена, но
тайно се надявам това да не е така, защото
при появата на твоите очи, умът ми полудява,
а сърцето ми крещи:  ОЩЕ ТЕ ОБИЧАМ, РАЗБЕРИ.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иванина Янакиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...