6 окт. 2022 г., 13:14

Историята не се повтаря, но се римува

563 1 1

Историята не ни учи на нищо,

щом ние я забравяме, когато

хората предпочитат войните - 

богатствата от опустошаване.

 

Не ни интересува в днешно време

колко хора ще измрат за наште цели.

Вадим от джоба си няколко стотинки,

да подклаждаме омраза у войниците.

 

Дали изобщо някой им е казал

защо се бият и какъв е смисъла?

Или някой им насажда чужд морал,

който всъщност води ги към гибел.

 

Войната понякога ни интересува -

когато за нас стане твърде лично.

Но ако далеч от нас се случва,

вижте как у нас не трепва нищо.

 

Дали някой някога ще се запита

кой за свобода е станал жертва?

Този, който от боя все се крие,

планове крои за чужда сметка,

 

Или този, който във душа

си носи всичко, но не и свой идеал?

Не е важно за никой никога.

Той умира. А първия накичен е с медал…

 

Лидерите никога не са онези,

които в окопи хляба си броят.

Войниците умират и живеят

и печелят свобода със кръв.

 

Ако някой може да ми каже

всяка война защо се води?

Дали е тя за свободата

или за да се пълни нечий джоб?

 

Тези, които дават ни оръжия -

на нашите бащи, братя и познати,

им е най-лесно ръцете си да скръстят,

щом някой каже “Спрете със войната!”

 

И моите слова ще се изгубят.

Дори на моята държава, богата на история,

ѝ е все едно за Историята на пътя -

път към жертвоприношение на героя.

 

А той - дали богат е бил или пък беден

преди да се превърне в средство

на някой друг за неговите цели,

този герой умира твърде често.

 

Умира, когато някой негов брат

е убит заради същата причина.

И за нея е пролята много кръв.

Войникът всеки ден умира…

 

И щом войната е спечелена,

никой не събира за него своите ръце.

А ако е загуба, тя е добре премерена -

дори цяло поколение да загине,

този най-отгоре ще живее…

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангела Топалова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубав стих за войната си написала, Ангела. Не коментирам нищо за войните, аз съм против всички войни, независимо кой, или какво ги е предизвикало. Единственото, което можем да направим, е да чакаме мир, или човечеството ще се самоунищожи.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...