8 июн. 2011 г., 07:32

IV. Градчето Мелник 

  Поэзия » Другая
1606 0 9

IV. ГРАДЧЕТО МЕЛНИК

 

Земя!... По тебе ще прелея

от грозде винения кръст.

Зефирен полъх на Егея

ще кипне в вени мойта кръв.

 

И в песни, литнали на волно,

по хълми, пръснати  безкрай,

през обръч в бъчвите огромни –

съзирам земния ти рай.

 

От как се помня, тук зареждам

духът под лозова стреха –

да скътам в себе си надежда

и свежа муза за стиха.

 

В градчето Мелник, на мечтите,

на вис, в планинските била,

години вихрено протичат

и чезнат – утринна мъгла.

 

Ще идвам, грохнал и обиден,

под мела бял да търся пак

в нощта на поход Леониден

сред звезден дъжд – небесен знак.

 

Докато в някой ден тревожен

се срастна с чинара могъщ

под сянка – хладната – на Рожен

в земята – като нея същ.

 

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??