IV. Градчето Мелник
IV. ГРАДЧЕТО МЕЛНИК
Земя!... По тебе ще прелея
от грозде винения кръст.
Зефирен полъх на Егея
ще кипне в вени мойта кръв.
И в песни, литнали на волно,
по хълми, пръснати безкрай,
през обръч в бъчвите огромни –
съзирам земния ти рай.
От как се помня, тук зареждам
духът под лозова стреха –
да скътам в себе си надежда
и свежа муза за стиха.
В градчето Мелник, на мечтите,
на вис, в планинските била,
години вихрено протичат
и чезнат – утринна мъгла.
Ще идвам, грохнал и обиден,
под мела бял да търся пак
в нощта на поход Леониден
сред звезден дъжд – небесен знак.
Докато в някой ден тревожен
се срастна с чинара могъщ
под сянка – хладната – на Рожен
в земята – като нея същ.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
