gerity258 (Гергана Караджова)
11 4
12 мар. 2014 г., 22:28

Из " Цигански неволи " част 2 

  Поэзия » Юмористическая
881 0 2

Оня ден се бродих

покрай златни ниви

в храсталака ходих

и ма жулиха коприви.

Гледам мойта дружка,

крещи кат невидяла,

все едно, че стружка

в окото и влезнала.

Отидах аз при нея,

грейна ми душата,

намерила е пръстен,

право у тревата.

Видях халката златна

и понечих да я взема,

а тя с кол ма млатна

и ми вика нема.

Аз си я намерих,

за мене си остава

веднага я премерих,

ама нещо не ми става.

В очите и усетих

някаква омраза

мисли, мисли, мисли

па накрая тя ми каза -

Ще ида я продам

на пазара в село,

скъпо ще я дам

то се е видело.

Тръгна към пазара

весела, засмяна

пръстен да изкара,

ама пръстена го няма.

Почна да се оглежда,

като полудяла

всякаква надежда

беше и умряла,

а тя да вземе пуста

да падни из нивята,

скъсана е мойта фуста

и плаче ми душата!

 

© Гергана Караджова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Четох и първа и втора част. Но не само, че не е хумористично, ами не е и интересно, дори за разказ. За да има хумор, би трябвало в сюжета да има някакъв елемент на изненада, обръщащ наопаки развитието на нещата с известна доза неочакваност или да се развие една лека или по-груба игра на ирония и думи в разказването. Липсват епитети и "цветни изрази", характерни за говора на ромите, ритъма и римите са простичко "рапирани" и не могат да грабнат читателя с образност.
  • Хихихи, разсмя ме! Поздрав!
Предложения
: ??:??