Из " Цигански неволи " част 2

Поэзия » Юмористическая

1.2K 0 2

Оня ден се бродих

покрай златни ниви

в храсталака ходих

и ма жулиха коприви.

Гледам мойта дружка,

крещи кат невидяла,

все едно, че стружка

в окото и влезнала.

Отидах аз при нея,

грейна ми душата,

намерила е пръстен,

право у тревата.

Видях халката златна

и понечих да я взема,

а тя с кол ма млатна

и ми вика нема.

Аз си я намерих,

за мене си остава

веднага я премерих,

ама нещо не ми става.

В очите и усетих

някаква омраза

мисли, мисли, мисли

па накрая тя ми каза -

Ще ида я продам

на пазара в село,

скъпо ще я дам

то се е видело.

Тръгна към пазара

весела, засмяна

пръстен да изкара,

ама пръстена го няма.

Почна да се оглежда,

като полудяла

всякаква надежда

беше и умряла,

а тя да вземе пуста

да падни из нивята,

скъсана е мойта фуста

и плаче ми душата!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

kasius (Бостан Бостанджиев)

Четох и първа и втора част. Но не само, че не е хумористично, ами не е и интересно, дори за разказ. За да има хумор, би трябвало в сюжета да има някакъв елемент на изненада, обръщащ наопаки развитието на нещата с известна доза неочакваност или да се развие една лека или по-груба игра на ирония и думи в разказването. Липсват епитети и "цветни изрази", характерни за говора на ромите, ритъма и римите са простичко "рапирани" и не могат да грабнат читателя с образност.

2014-03-13T02:44:41+02:00
nadista (Надя Даскалова)

Хихихи, разсмя ме! Поздрав!

2014-03-13T00:00:57+02:00