Оня ден се бродих
покрай златни ниви
в храсталака ходих
и ма жулиха коприви.
Гледам мойта дружка,
крещи кат невидяла,
все едно, че стружка
в окото и влезнала.
Отидах аз при нея,
грейна ми душата,
намерила е пръстен,
право у тревата. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse