Из " Цигански неволи " част 2
Оня ден се бродих
покрай златни ниви
в храсталака ходих
и ма жулиха коприви.
Гледам мойта дружка,
крещи кат невидяла,
все едно, че стружка
в окото и влезнала.
Отидах аз при нея,
грейна ми душата,
намерила е пръстен,
право у тревата.
Видях халката златна
и понечих да я взема,
а тя с кол ма млатна
и ми вика нема.
Аз си я намерих,
за мене си остава
веднага я премерих,
ама нещо не ми става.
В очите и усетих
някаква омраза
мисли, мисли, мисли
па накрая тя ми каза -
Ще ида я продам
на пазара в село,
скъпо ще я дам
то се е видело.
Тръгна към пазара
весела, засмяна
пръстен да изкара,
ама пръстена го няма.
Почна да се оглежда,
като полудяла
всякаква надежда
беше и умряла,
а тя да вземе пуста
да падни из нивята,
скъсана е мойта фуста
и плаче ми душата!
© Гергана Караджова All rights reserved.
